Поезия

[Ранобудниче]

Днес Ботев ми идва мнооого добре.



Патриот

Патриот е - душа дава
за наука, за свобода;
но не свойта душа, братя,
а душата на народа!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
продава си и душата.

И е добър християнин:
не пропуща литургия;
но и в черква за туй ходи,
че черквата й търговия!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
залага си и жената.

И е човек с добро сърце:
не оставя сиромаси;
но не той вас, братя, храни,
а вий него със трудът си!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек - що да прави?
изяда си и месата.

[fred]

Мда

[fred]

ВИНОВНИЯТ

Валери Петров

Нямаше как. Беше истинска хала.
Лаеше страшно и прежалих го аз.
Взех го в колата и далеч от квартала
го пуснах навънка и дадох газ.
Беше ми тежко, но повтарям пак
лаеше страшно нямаше как!
И ето след седмица нещо драска вратата,
нещо чука с опашка, скимти и квичи,
нещо ми скача върху рамената,
нещо ме лиже със сълзи в очи!
Мръсен и кален,
отслабнал и жален, с една рана дълбока
отстрана на хълбока
търка се в мене и гледам го аз,
слушам, разбирам му кучия глас.
- Господарю - той каза - господарю любими,
от сърце ти се моля, вината прости ми!
Аз съм твоето куче!
Аз не знам как се случи!
Гледай, вярна муцуна
в краката ти слагам:
честна кучешка дума,
не съм искал да бягам!
Сигур там зад завоя
съм се някак отбил
и загубил съм твоя
автомобил!
Ау как беше ужасно!
Ау как беше опасно!
Стигнах няколко пъти
до един магазин,
но закрит бе дъха ти
от лъха на бензин.
Ти навярно си свирил
и ругал своя пес,
но и аз съм те дирил
седем дена до днес!
Опрости ми вината!
Отвори ми вратата!
Няма вече да шавам,
свойто място ще зная
и от днес обещавам
дваж по-силно да лая!
- Влизай ! - казвам му строго - Но сърдит съм ти много,
няма никога вече да те водя далече!


Пуловер за кучето

Димитър Кенаров

Вече хиляда века те ни следват безропотно
от пещера в пещера, от къща в къща
и ни гледат как се навличаме с кожи,
одрани от техните братовчеди – вълците,
или с вълна от овцете, за които те се грижат,
или със скъпи брокати и коприна;
гледат как ние, обезкосмените им господари,
купуваме шикозни шалове от магазините,
а после с камшик и ругатни ги заставяме
да теглят шейни към северния полюс.
Те нито веднъж не ни се оплакаха,
дори когато студът носеше тяхното име.

Слава тогава на бабите в моя квартал,
оплели пуловери за своите пудели,
самотни жени, които навярно нямат внучета,
или може би имат излишък от прежда –
светът, мисля си, не е чак толкова жесток,
щом още се среща обич, която облича.
Намотани като нажежени реотани,
тези питомци стоплят всяко дърво и корен
и зимният вятър вече не ще ги ухапе,
и този, който ги гали, ще бъде опарен.

[Ранобудниче]

Над калта

В шупнала тиня нагазил,
корени вади, сади,
цял до ушите изкалян.
Сам от калта сътворен,
после на кал и ще стане.
Но през междинния миг,
докато още е жив,
той над калта все стърчи,
с педя макар, но над нея.
Смогва да се задържи,
колкото тя да го дърпа
и да му тегне надолу,
той да не затъва съвсем.
Диша.
Човек.

Блага Димитрова
1967

[fred]

СЪДБА

Атанас Далчев

И ти си бил дете (почти не вярваш),
и ти си имал къдри от златò;
застанал бос, на глас си разговарял
с обувките и детското палто.

Следил си лястовиците, безгрижен
си хвърлял книжни лястовици сам
и си през счупени бутилки виждал
червени хора, сини дървеса.

Къде отиде времето, когато
е крепнела невръстната душа,
играла е със палавия вятър
и е била сестра на вси неща?

Годините растат и те затварят,
и те зазиждат в твойта самота,
врази ти стават старите другари
и опустява медлено света.

[bager]

ПА ШТА СИ ТИ?
Иван Вазов

Па шта си ти? - такъв въпрос задава
във твоя дом безочлив чужденец.
Па шта си ти? - с такваз псувня смущава
душата ти некакен пришълец;

Па шта си ти? - туй питане навред -
при Дрин, при Шар, при Вардар, Преспа драга
о, бъларино, сърбин ти полага
и чака с начумерен лик ответ.

Но ти пази се, прав ответ не давай.
Кажи се португалец кюрд, сириец,
лапонец, негър, циганин, индиец -
но българин се само не признавай.

Че тоз грях смъртен прошка там не знай:
влече позор, побой затвор, изгнанье -
невидени при прежните тирани.
Скрий, че си българин в най-българския край;

че си потомък Самуилов, на Атонский
Паисий внук; скрий на коя си майка син,
на кой язик пей мътний Вардар, синий Дрин,
и езерата и горите македонски!

Не споменувай Лозеград,
Люлебургас, ни Булаир ужасни:
ти би разбудил подозрения опасни,
че на героите техни може да си брат.

Мълчи! А вместо тебе всеки дол, пътека,
дъбрава, езеро, река, рид, планина
ще викат с глас през всички времена:
"Тук българи са, българи от памтивека!"

Април, 1913 г.

[fred]

Това на Вазов не съм го чел, много е добро
А от мен:

Атанас Далчев

КЪЩАТА

Сам дяволът я сякаш дал под наем,
но неизвестно кой е наемателят.
Затворена е всякога вратата
а мракът спи и през деня във стаите.

Дъждът гризе мазилката и бяга
през счупените водостоци от олово
и като пот по челото на болен
по сивите стени избива влага.

И снощи (ти видя ли от прозореца?),
когато писна ненадеен вятър,
разтвори се, затвори се вратата,
завиха нощни кучета на двора

и черна сянка, дълга като копие,
разчупи се на каменните стълби
и аз видях, и аз познах там мъртвия,
когото преди девет дни заровиха.

[fred]

На А. П. Керн
А.С. Пушкин

Аз помня чудното видение:
пред моя взор ти прелетя
като внезапно озарение,
като пречиста красота.

В скръбта на порив безнадежден,
в шума на светски суети
звучеше в мен гласът ти нежен,
сънувах милите черти.

Летяха дни. Светът метежен
разпръсна чистите мечти,
забравих за гласа ти нежен
и твойте ангелски черти.

И в мойто мрачно заточение
течаха тихо час след час -
без божество, без вдъхновение,
без сълзи, без живот, без страст.

Пробуди се в духа копнение:
и пак при мен ти долетя
като внезапно озарение,
като пречиста красота.

Сърцето бие в упоение -
и пак щастлив усещам аз
и божество, и вдъхновение,
и сълзи, и живот, и страст.

Превел - Петър Велчев

[bager]

Много добро, но предпочитам оригинала.

Александр Пушкин
К***
Я помню чудное мгновенье:
Передо мной явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.

В томленьях грусти безнадежной,
В тревогах шумной суеты,
Звучал мне долго голос нежный
И снились милые черты.

Шли годы. Бурь порыв мятежный
Рассеял прежние мечты,
И я забыл твой голос нежный,
Твои небесные черты.

В глуши, во мраке заточенья
Тянулись тихо дни мои
Без божества, без вдохновенья,
Без слез, без жизни, без любви.

Душе настало пробужденье:
И вот опять явилась ты,
Как мимолетное виденье,
Как гений чистой красоты.

И сердце бьется в упоенье,
И для него воскресли вновь
И божество, и вдохновенье,
И жизнь, и слезы, и любовь.

[Pastora]

"Списък на желанията"

Бих искал да съм атомна бомба... за да мога някога да избухна...,
Бих искал да съм саможертва... но някак още жив...,
Бих искал да съм сантименталната подробност, която още те крепи...,
Коледната елха, бих искал да съм звездата на върха,
Бих искал да съм моряк, да знам... че някой ме чака на брега...,
Бих желал да съм по-щастлив... по-щастлив от себе си...,
Бих искал да съм вестоносец и всички новини да са добри...,
Бих искал да съм пълнолунието, огряло теб...,
Бих искал да съм пришълец, домът ми – отвъд слънцето...,
Бих искал да съм сувенирът, на който държиш ключа си ...,
Бих искал да съм спирачката, на която винаги разчиташ, когато караш...,
Бих искал да съм думата, в която вярваш, която няма да ти измени...,
Бих искал... да съм...

Превод: Петър Канев

[fred]

Много добро, но предпочитам оригинала.

Александр Пушкин
К***
Я помню чудное мгновенье:
....
.

Е така е, ама гледам всичко да е на български, за да се чете от всички, иначе винаги оригинала си е оригинал

[morfius]

Напоследък все по-често се сещам за...

НЕ СМЕ НАРОД

Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.
И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме...
Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни...
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни...
Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -
а всякому мерамът е развала...

Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.

П.Р. Славейков 1875

[Thunder]

Извинявам се предварително ако е поствано преди, но не го видях

Прииждат, връщат се... (Д. Дебелянов)

Dis-moi, dis-moi guerrirai-je
De ce qui est dans mon coeur...

Francis Jammes


Прииждат, връщат се, шумят като разлените вълни
на взбунено море, пияно от несдържната си мощ -
под тежките им стъпки сякаш морната земя звъни,
тук всеки ден е ден без отдих, безсънна - всяка нощ.

Кои са те? - Безименни - и ти безимен между тях
потъваш в жалбите им глъхнали и в грубите им веселби -
и чакаш примирено празника на кървавия смях,
когато и над твоя свят съдбата мрак ще протръби.

И как е странно в грохота на тоя вихър лих,
където всички са един и всеки все пак - сам,
да си припомниш, да пришъпнеш някой плачещ стих
из кротките елегии на Франсис Жам.

22 февруари 1916 г. Към Солун

[Pepo]

И понеже Робърт Фрост казва, че поезията е това, което се губи при превода, нека го оставим така

Sometimes I Feel Like Screaming

While you were out...
The message says
You left a number
And I tried to call
But they wrote it down
In a perfect Spanish scrawl

Yet again
I'm missing you
King size bed
(in a) hotel someplace
I hear your name
I see your face

The back street dolls
And the side door johnnies
The wide eyed boys with their bags full of money
Back in the alley
Going bang to the wall
Tied to the tail
Of a midnight crawl
Heaven wouldn't be
So high I know
If the times gone by
Hadn't been so low
The best laid plans
Come apart at the seams
And shatter all my dreams

Sometimes I feel like...Screaming
Close my eyes
It's times like this
My head goes down
And the only thing I know
Is the name of this town

Yet again
I'm missing you
Won't be long
O' coming home
Until that distant time
I'll be moving on
I'll be moving on

Gillan, Morse, Glover, Lord, Paice

[fred]

Славимир Генчев

Наздравица


Всяко кацане, тате, е тежък грях:
не хвърляй шлема,
височината не откопчавай.
Никога не си се учил на страх,
няма смърт,
щом полетът продължава.

Пришпори проклетия самолет,
обърни го по гръб,
удари го в тавана:
истинският пилот е роден с късмет,
да не говорим за капитана.

Трудно се диша, но знаеш сам –
въздухът горе е рядък, тате.
Кой те нарече
въздушен хулиган?
Щеше да бъдеш герой във войната.

Нека ругаят от всеки пулт,
нека предричат мъгли и бури.
Ти – гениалният темерут,
плюй надолу и следвай курса.

Всички земни часовници съм сверил
и не да кацнеш те чакам, тате.
Казват – още не си се приземил.
Значи истински
са били крилата.